6.
На топло свити, като в майчина утроба,
отново всички спят и сънища сънуват.
В тоз късен час, във тази тъмна доба,
тогава - Елфите и Фавните лудуват.
Със песни звънки, с танци до забрава,
под старите дървета, вдън горите,
те припкат там по свежата морава
и нямат край веселието и шегите.
Танцуват, пеят и лудуват, без да спират,
че тяхна е нощта и сякаш няма край,
и чак когато се развидели, се те прибират,
а дотогава - цялата гора е земен рай.
Откакто свят светува, знам - насред горите необятни,
за Елфите и Фавните са отредени тез забавления приятни.
23.03.2010 г.
© Миро Todos los derechos reservados
Аз намирам стихотворението доста наивистично - написано е като за деца по детски, обаче фавните не са съвсем детска тематика, и се получава логическото разминаване.
О, между другото - елфите и фавните не са ли от различни митологии?
Авторът да не се обижда, но за мен опитът е не съвсем успешен.Щеше да е абсолютно приемлив, ако стихът беше написан от дете. Ама не е. Липсва зрялост, липсва дълбочина, липсват свежи образи - припкат си по свежата морава в една банално обрисувана история фавни и елфи до зори, и това е.