11 ene 2011, 22:21

За Елфите и Фавните

  Poesía
891 0 6

 6.

 

На топло свити, като в майчина утроба,

отново всички спят и сънища сънуват.

В тоз късен час, във тази тъмна доба,

тогава - Елфите и Фавните лудуват.

Със песни звънки, с танци до забрава,

под старите дървета, вдън горите,

те припкат там по свежата морава

и нямат край веселието и шегите.

Танцуват, пеят и лудуват, без да спират,

че тяхна е нощта и сякаш няма край,

и чак когато се развидели, се те прибират,

а дотогава - цялата гора е земен рай.

 

Откакто свят светува, знам - насред горите необятни,

за Елфите и Фавните са отредени тез забавления приятни.

 

                                                                   23.03.2010 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миро Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Припкат?ПРИПКАТ! Сериозно?!
    Аз намирам стихотворението доста наивистично - написано е като за деца по детски, обаче фавните не са съвсем детска тематика, и се получава логическото разминаване.
    О, между другото - елфите и фавните не са ли от различни митологии?

    Авторът да не се обижда, но за мен опитът е не съвсем успешен.Щеше да е абсолютно приемлив, ако стихът беше написан от дете. Ама не е. Липсва зрялост, липсва дълбочина, липсват свежи образи - припкат си по свежата морава в една банално обрисувана история фавни и елфи до зори, и това е.
  • Благодаря за отзивите , трогнат съм от вашите слова .
  • Стори ми се част от поема, прекрасно приказно усещане, поздравления!
  • Приказно.
  • Нежен приказен фееричен стих!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...