Jan 11, 2011, 10:21 PM

За Елфите и Фавните

  Poetry
893 0 6

 6.

 

На топло свити, като в майчина утроба,

отново всички спят и сънища сънуват.

В тоз късен час, във тази тъмна доба,

тогава - Елфите и Фавните лудуват.

Със песни звънки, с танци до забрава,

под старите дървета, вдън горите,

те припкат там по свежата морава

и нямат край веселието и шегите.

Танцуват, пеят и лудуват, без да спират,

че тяхна е нощта и сякаш няма край,

и чак когато се развидели, се те прибират,

а дотогава - цялата гора е земен рай.

 

Откакто свят светува, знам - насред горите необятни,

за Елфите и Фавните са отредени тез забавления приятни.

 

                                                                   23.03.2010 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миро All rights reserved.

Comments

Comments

  • Припкат?ПРИПКАТ! Сериозно?!
    Аз намирам стихотворението доста наивистично - написано е като за деца по детски, обаче фавните не са съвсем детска тематика, и се получава логическото разминаване.
    О, между другото - елфите и фавните не са ли от различни митологии?

    Авторът да не се обижда, но за мен опитът е не съвсем успешен.Щеше да е абсолютно приемлив, ако стихът беше написан от дете. Ама не е. Липсва зрялост, липсва дълбочина, липсват свежи образи - припкат си по свежата морава в една банално обрисувана история фавни и елфи до зори, и това е.
  • Благодаря за отзивите , трогнат съм от вашите слова .
  • Стори ми се част от поема, прекрасно приказно усещане, поздравления!
  • Приказно.
  • Нежен приказен фееричен стих!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...