За Ева от Адам
Вълшебни две звезди са твоите очи,
омайно биле самодивско - твоите коси,
запял мак в полето - алените устни,
шоколад от вишни - целувките ти вкусни,
еликсирен нектар - твоите прегръдки,
неустоима, сладка - пия те на глътки.
Какво, че вече без едно ребро съм,
подарих ти го, не съжалявам,
дори заради теб от рая да съм вън,
щастлив съм и вината ти прощавам.
Когато всяка нощ със теб си лягам,
сърцето ми на клада огнено гори
и всяка сутрин от бялата жарава,
преродено, по-истински тупти.
Не бих те заменил за рая божи,
готов съм да отхапя пак и пак,
от ябълката, дето ми предложи,
пред рая предпочитам твоя мрак.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados
