4 nov 2025, 11:41

За ежедневните победи

  Poesía » Otra
204 1 2

За мене всеки ден е понеделник,

И всяко утро идва с оптимизъм,

Тъгата се върти като отшелник,

Не ме докосва с капка драматизъм.

 

Признавам, някога живях безумно,

Но стихове оставих високосни

И ако бях във повечко разумна,

Не бих написала и строфи сносни.

 

За мене много скучни са онези,

Които с всичко се съобразяват.

Обичам дните си като полезни

Със хора, дето хич не се предават.

 

Ако оттук не вляза, там ще стигна

И никога не спирам да работя,

И виждам как Съдбата ми намига:

" Дръж се високо и лети високо".

 

Останалото остави на мене,

За всяка болка лекът ще намеря."

Така ме вдъхновява силно денем,

Дори да хлъзна в някоя химера.

 

Понякога напътства ме отгоре,

Закрила ми изпраща и утеха,

Във сънищата ще ми отговори

И ще проправи пътя ми полека.

 

Отдето не очаквам идва шанса,

Макар на други повече да давам.

Тя прави неочаквано баланса

И не разбирам като побеждавам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря от сърце, Младене.
  • "Признавам, някога живях безумно,
    но стихове оставих високосни."

    "Понякога напътства ме отгоре,
    Закрила ми изпраща и утеха,
    Във сънищата ще ми отговори
    И ще проправи пътя ми полека." /Съдбата/

    Много дълбок и въздействащ стих. Поздравление, Аделаида!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...