4.11.2025 г., 11:41

За ежедневните победи

203 1 2

За мене всеки ден е понеделник,

И всяко утро идва с оптимизъм,

Тъгата се върти като отшелник,

Не ме докосва с капка драматизъм.

 

Признавам, някога живях безумно,

Но стихове оставих високосни

И ако бях във повечко разумна,

Не бих написала и строфи сносни.

 

За мене много скучни са онези,

Които с всичко се съобразяват.

Обичам дните си като полезни

Със хора, дето хич не се предават.

 

Ако оттук не вляза, там ще стигна

И никога не спирам да работя,

И виждам как Съдбата ми намига:

" Дръж се високо и лети високо".

 

Останалото остави на мене,

За всяка болка лекът ще намеря."

Така ме вдъхновява силно денем,

Дори да хлъзна в някоя химера.

 

Понякога напътства ме отгоре,

Закрила ми изпраща и утеха,

Във сънищата ще ми отговори

И ще проправи пътя ми полека.

 

Отдето не очаквам идва шанса,

Макар на други повече да давам.

Тя прави неочаквано баланса

И не разбирам като побеждавам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце, Младене.
  • "Признавам, някога живях безумно,
    но стихове оставих високосни."

    "Понякога напътства ме отгоре,
    Закрила ми изпраща и утеха,
    Във сънищата ще ми отговори
    И ще проправи пътя ми полека." /Съдбата/

    Много дълбок и въздействащ стих. Поздравление, Аделаида!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...