14 jun 2010, 6:58  

За храбростта

  Poesía » Otra
711 0 4

понякога
просто ти се налага
да отидеш във вражия стан
без оръжие
пешком
и почти необлечен

да седнеш на масата му
да слушаш брътвежите му
да вдигаш тост
с виното му
обигран
да го дебнеш дали
не е сипал
отрова
да говориш с него човешки

дано да си струва впрочем
рискът
да се смалиш
до трохичка
от трапезата му богата
току виж пратил
придворния пес
със загладена лъскава козина
по невнимание ужким
да те излапа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във:

© Електронно списание LiterNet, 07.06.2018. № 6 (223)

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...