10 dic 2016, 23:34

За хвърчилата

618 1 8

ЗА ХВЪРЧИЛАТА

 

Пускам хвърчила на вятъра

и чакам да ги прочетеш.

Смяла съм се и съм плакала.

От това е хванал скреж.

И замръзнали са пръстите

дето правят хвърчила.

Да обърнем двама вятъра,

който с тебе ме събра...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро утро и хубаво предколедно настроение ви пожелавам!
    Всичко което сте написали го виждам на страницата си и ви благодаря, че подкрепихте стихотворението ми! Задуха още по- силно този прословут сливенски вятър. Творчески успехи желая на всички вас!
  • Добавих коментар,но къде го запокити този вятър,не знам! Поздрави на Сливен!Там поезията е сестра на вятъра... И той,естествено,помага хвърчилата на любовта да доставят естетическа наслада за жадните души.
  • Вятърът,ах този немирник безсънен! Браво Радка! Чудесно използваш емоционалната си енергия! Поздравления!
  • Вятърно и красиво!
  • Много ми хареса,в няколко реда казваш толкова много,поздравления!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...