10 дек. 2016 г., 23:34

За хвърчилата

627 1 8

ЗА ХВЪРЧИЛАТА

 

Пускам хвърчила на вятъра

и чакам да ги прочетеш.

Смяла съм се и съм плакала.

От това е хванал скреж.

И замръзнали са пръстите

дето правят хвърчила.

Да обърнем двама вятъра,

който с тебе ме събра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро утро и хубаво предколедно настроение ви пожелавам!
    Всичко което сте написали го виждам на страницата си и ви благодаря, че подкрепихте стихотворението ми! Задуха още по- силно този прословут сливенски вятър. Творчески успехи желая на всички вас!
  • Добавих коментар,но къде го запокити този вятър,не знам! Поздрави на Сливен!Там поезията е сестра на вятъра... И той,естествено,помага хвърчилата на любовта да доставят естетическа наслада за жадните души.
  • Вятърът,ах този немирник безсънен! Браво Радка! Чудесно използваш емоционалната си енергия! Поздравления!
  • Вятърно и красиво!
  • Много ми хареса,в няколко реда казваш толкова много,поздравления!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...