10.12.2016 г., 23:34

За хвърчилата

615 1 8

ЗА ХВЪРЧИЛАТА

 

Пускам хвърчила на вятъра

и чакам да ги прочетеш.

Смяла съм се и съм плакала.

От това е хванал скреж.

И замръзнали са пръстите

дето правят хвърчила.

Да обърнем двама вятъра,

който с тебе ме събра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро утро и хубаво предколедно настроение ви пожелавам!
    Всичко което сте написали го виждам на страницата си и ви благодаря, че подкрепихте стихотворението ми! Задуха още по- силно този прословут сливенски вятър. Творчески успехи желая на всички вас!
  • Добавих коментар,но къде го запокити този вятър,не знам! Поздрави на Сливен!Там поезията е сестра на вятъра... И той,естествено,помага хвърчилата на любовта да доставят естетическа наслада за жадните души.
  • Вятърът,ах този немирник безсънен! Браво Радка! Чудесно използваш емоционалната си енергия! Поздравления!
  • Вятърно и красиво!
  • Много ми хареса,в няколко реда казваш толкова много,поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...