За изпът
На завоя, където се скриват
мислите, думите, чувствата
и реката разстила зелената рокля
и си мисли,
че небето прегръща,
а то и отвръща
и я кичи със звезди,
защото я обича,
за изпът да изпием по глътка вино.
Тя си съблече роклята звездната,
той си скри думите,
небето е само небе
и никой никого не прегръща,
в светулките няма нищо романтично-
биология някаква.
И е боса любовта,
за какво са и потрябвали
пантофки- в тъмното нищо
никой няма да види.
Обуй се, принцесо,
пази се от тръните.
Да изпием по глътка вино,
тръгвай, Любов,
вече няма нищо за тебе,
свечери се,
тръгвай Любов,
знак остави ми,
когато оздравее сърцето ми
трябва да те намеря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Тинчева Todos los derechos reservados
