„Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива. Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.” Псалом 69: 1,2
Сърцето ми сломено е и плаче.
Разбит живот, несбъднати мечти.
Душата ми ридае кат сираче…
Кой може да я утеши?!
Нали си обещахме клетви вечни,
нали в любов и здраве щяхме да вървим?
Нали на теб, любими, уповавах с нежност,
нали да носим щяхме своите теготи.
Аз исках Розата Саронова да съм
за теб, съпруже! Да съм нежна клонка
увита по снагата ти, да съм прекрасен сън! ...