„Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива. Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.” Псалом 69: 1,2
Сърцето ми сломено е и плаче.
Разбит живот, несбъднати мечти.
Душата ми ридае кат сираче…
Кой може да я утеши?!
Нали си обещахме клетви вечни,
нали в любов и здраве щяхме да вървим?
Нали на теб, любими, уповавах с нежност,
нали да носим щяхме своите теготи.
Аз исках Розата Саронова да съм
за теб, съпруже! Да съм нежна клонка
увита по снагата ти, да съм прекрасен сън! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up