За Живота...2

    (поема)

                   ДНК е универсална. С нея се предава

                  Живота през милиардите години.

                 А от къде е дошла- не знаем!...

Нощта на звезден храм прилича –

обезумяла от въпроси...

От купола ѝ галактичен –

небесна музика се носи...

Комети огнени чертаят

в безкрайността следи изящни.

Прорязват мрака и изгарят

завинаги, но тъй прекрасни!...

Те искат във нощта навярно

за своя път да ни разкажат,

за всички орбити коварни,

които могат да ни смажат!...

Възможно е дори от Бога

да носят поздрав до Земята,

но в миг с Космическият огън

изгаря всичко във следата...

И ще остане вечна тайна:

„Кои сме и защо сме тука?”-

и към Вселената безкрайна

ще търсим винаги пролу́ка...

... Получили Живот назаем

мечтаем си през вековете,

все някога да разгадаем

генома скрит на Боговете...

Тогава Родовите тайни

на любовта си ще разнищим

и вече като богоравни

във нея няма да сме нѝщи...

И както Боговете, вече

ще спрем и Времето да мерим...

(Нали безкрайно е и вечно –

ще го  приемем на доверие!...)

И ще го връщаме обратно

до Оня миг дори, когато

и Боговете (непонятно!)

но с нас били са на Земята...

И ги налягала умората

на Вечността от пустотата,

тогава любовта на хората

спасявала ги в самотата.

Дори на Тъмната материя

ако изгубим се в мъглата,

ще можем бързо да намерим

обратно пътят към Земята....

...но няма да пропуснем шанса –

през Вечността, през вековете

да хванем в страстите баланса –

а вече и без Боговете...

Защото е в Страстта ни (знаем!)

незнайно как, от кой кодиран:

генома, с който ще останем

да населяваме Всемира!...

...И ще го носим, ще мечтаем

с красиви тайни от Земята:

тъй както носи се в безкрая,

глухарче духнато от вятър...

март.2021.