За какво ли да храня изкуство
в този пълен със пошлости век?
Имам нужда от истински чувства,
имам нужда да срещна човек!
За какво са солените сълзи,
щом не трие ги никой с ръка?
Вечер пия отколешна "Гъмза"
с отколешната си тъга.
За какво, за какво са ми думи,
за какво ли до днеска живях?
Моят път е засипан със тръни,
до един свойте дни разпилях...
Защо да поглеждам за времето,
да го меря със прашен часовник?
Не завися от него! Не ми трябва стреме -
те са моят единствен виновник!
© Станислава Todos los derechos reservados