7 ago 2010, 0:02

За късната любов да поговорим

1.4K 0 6

За късната любов да поговорим,
за тази - не познала свежестта
на първите целувки неуморни,
маршрутите към хиляди места...
На клетвите и парещите драми
на онзи поглед нежно-вдъхновен.
А бликнала - след грешки и измами,
като пороен дъжд във слънчев ден
в живота ни.
Открила същината,
часовникът преди да е замрял -
тя идва - да усетим чудесата,
да изживеем избора си зрял!
За късната любов, която сякаш
те пита: "Как не си ме разпознал?"
Когато сам решил си да не чакаш,
невярващ в нищо, с болката живял...
Но има я!
И ето, че понася
душата ти на ангелски крила!
Запяваш. И небесен хор приглася,
как винаги наблизо е била...
За нея говори, за тази късна
любов, превзела целия ти свят,
която има вкус на плод откъснат
в най-нежната си сладост - благодат!
Или мълчи, словата са излишни,
щом устните ти тя усмихва пак,
изкупила самотности предишни
и дълги дни, потънали във мрак.
Пробудила те от съня възчерен,
ти вече виждаш смисъл да простиш...
Раздай я щедро и бъди уверен -
така ще можеш да я съхраниш!


 

август, 2010

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Белчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • То хубаво да поговорим, ма ти като почнеш, не спираш. Типично по женски.

    Сега сериозно, че пишеш добре е очевадно, но този стих, специално на мен, въпреки настроението, не ми носи никаква емоция. Мисля, че това е най-големият му недостатък, иначе уменията ти са безспорни.
  • За късната или за последната...

    Много хубав стих, Милена!

  • Забележителен стих с мъдро, философско съдържание!!!
    Прекрасно е, наситено с размишления и мъдри поучения за живота!!!
  • Е, разбира се, че няма времево измерение на любовта, но ако се случи, то става в определен период от живота ни-понякога идва твърде рано, без да можем да я разпознаем или задържим, понякога като закъсняла радост, но ако е истинска е винаги любов, просто лювов, наистина любов и никой не може да оспори нейната сила и очарование.Колкото до стиха-продиктуван е от мои мисли, но не е фокусиран върху конкретни преживявания, по-скоро чужди.Все още вярвам, че може и на мен да ми се случи и независимо кога ще е винаги желана и преобразяваща. А тези, които вече са подвластни на нейното въздействие и движеща сила им желая да пренесат това чувство в живота си и да заразяват с радостта си и тези, които не вярват в добрите чудеса.
  • Любов ли е,няма възраст!Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...