7.08.2010 г., 0:02

За късната любов да поговорим

1.4K 0 6

За късната любов да поговорим,
за тази - не познала свежестта
на първите целувки неуморни,
маршрутите към хиляди места...
На клетвите и парещите драми
на онзи поглед нежно-вдъхновен.
А бликнала - след грешки и измами,
като пороен дъжд във слънчев ден
в живота ни.
Открила същината,
часовникът преди да е замрял -
тя идва - да усетим чудесата,
да изживеем избора си зрял!
За късната любов, която сякаш
те пита: "Как не си ме разпознал?"
Когато сам решил си да не чакаш,
невярващ в нищо, с болката живял...
Но има я!
И ето, че понася
душата ти на ангелски крила!
Запяваш. И небесен хор приглася,
как винаги наблизо е била...
За нея говори, за тази късна
любов, превзела целия ти свят,
която има вкус на плод откъснат
в най-нежната си сладост - благодат!
Или мълчи, словата са излишни,
щом устните ти тя усмихва пак,
изкупила самотности предишни
и дълги дни, потънали във мрак.
Пробудила те от съня възчерен,
ти вече виждаш смисъл да простиш...
Раздай я щедро и бъди уверен -
така ще можеш да я съхраниш!


 

август, 2010

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Белчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • То хубаво да поговорим, ма ти като почнеш, не спираш. Типично по женски.

    Сега сериозно, че пишеш добре е очевадно, но този стих, специално на мен, въпреки настроението, не ми носи никаква емоция. Мисля, че това е най-големият му недостатък, иначе уменията ти са безспорни.
  • За късната или за последната...

    Много хубав стих, Милена!

  • Забележителен стих с мъдро, философско съдържание!!!
    Прекрасно е, наситено с размишления и мъдри поучения за живота!!!
  • Е, разбира се, че няма времево измерение на любовта, но ако се случи, то става в определен период от живота ни-понякога идва твърде рано, без да можем да я разпознаем или задържим, понякога като закъсняла радост, но ако е истинска е винаги любов, просто лювов, наистина любов и никой не може да оспори нейната сила и очарование.Колкото до стиха-продиктуван е от мои мисли, но не е фокусиран върху конкретни преживявания, по-скоро чужди.Все още вярвам, че може и на мен да ми се случи и независимо кога ще е винаги желана и преобразяваща. А тези, които вече са подвластни на нейното въздействие и движеща сила им желая да пренесат това чувство в живота си и да заразяват с радостта си и тези, които не вярват в добрите чудеса.
  • Любов ли е,няма възраст!Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...