14 feb 2023, 6:50

За либето похвално слово харно...

1.3K 7 6

За либето похвално слово харно

душата ми изрича в просветление.

Зорница в зараните лъчезарно

денят ми приютява със знамение.

 

Душата ми изрича в просветление

чрез писмената "вяра" и "любов" ,

и с упование благовещение

летата ми дарява с огън нов.

 

Чрез писмената вяра и любов

спохождат житието ми човешко,

и просби нямам, сещам само зов

от все сърцето в битието тежко.

 

Спохождат житието ми човешко

орисници и още хали бесни,

но пази ме от тъмното лудешко

на Богът ми заветите чудесни.

 

Орисници и още хали бесни

не ще да ме обаят в зло коварно,

че има в китните, уханни песни

за либето похвално слово харно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Георги! Бъди вдъхновен!
  • Безспорно тук давам втори глас в това предизвикателство, който май ще ми е и последно гласуване в него.
    На общия фон 2 творби изпъкват по моите разбирания и вече си ги отбелязах.
    Пожелавам успех.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви, Приятели! Бъдете вдъхновени! Пожелавам ви весели празници!
  • Като че ли не е писано от съвременник, а от някой отпреди 150-200 години. Браво!
  • Така умело вплиташ харните старинни думи в тъканта на стихотворението, че гаче ли винаги си боравил с тях и при това с голям ищях! Поздравления за отличния отговор на предизвикателството, Асенчо! Гласувам с удоволствие!👍🥰Честит двоен празник, момче!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...