14.02.2023 г., 6:50

За либето похвално слово харно...

1.3K 7 6

За либето похвално слово харно

душата ми изрича в просветление.

Зорница в зараните лъчезарно

денят ми приютява със знамение.

 

Душата ми изрича в просветление

чрез писмената "вяра" и "любов" ,

и с упование благовещение

летата ми дарява с огън нов.

 

Чрез писмената вяра и любов

спохождат житието ми човешко,

и просби нямам, сещам само зов

от все сърцето в битието тежко.

 

Спохождат житието ми човешко

орисници и още хали бесни,

но пази ме от тъмното лудешко

на Богът ми заветите чудесни.

 

Орисници и още хали бесни

не ще да ме обаят в зло коварно,

че има в китните, уханни песни

за либето похвално слово харно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Георги! Бъди вдъхновен!
  • Безспорно тук давам втори глас в това предизвикателство, който май ще ми е и последно гласуване в него.
    На общия фон 2 творби изпъкват по моите разбирания и вече си ги отбелязах.
    Пожелавам успех.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви, Приятели! Бъдете вдъхновени! Пожелавам ви весели празници!
  • Като че ли не е писано от съвременник, а от някой отпреди 150-200 години. Браво!
  • Така умело вплиташ харните старинни думи в тъканта на стихотворението, че гаче ли винаги си боравил с тях и при това с голям ищях! Поздравления за отличния отговор на предизвикателството, Асенчо! Гласувам с удоволствие!👍🥰Честит двоен празник, момче!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...