14.02.2023 г., 6:50

За либето похвално слово харно...

1.3K 7 6

За либето похвално слово харно

душата ми изрича в просветление.

Зорница в зараните лъчезарно

денят ми приютява със знамение.

 

Душата ми изрича в просветление

чрез писмената "вяра" и "любов" ,

и с упование благовещение

летата ми дарява с огън нов.

 

Чрез писмената вяра и любов

спохождат житието ми човешко,

и просби нямам, сещам само зов

от все сърцето в битието тежко.

 

Спохождат житието ми човешко

орисници и още хали бесни,

но пази ме от тъмното лудешко

на Богът ми заветите чудесни.

 

Орисници и още хали бесни

не ще да ме обаят в зло коварно,

че има в китните, уханни песни

за либето похвално слово харно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Георги! Бъди вдъхновен!
  • Безспорно тук давам втори глас в това предизвикателство, който май ще ми е и последно гласуване в него.
    На общия фон 2 творби изпъкват по моите разбирания и вече си ги отбелязах.
    Пожелавам успех.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви, Приятели! Бъдете вдъхновени! Пожелавам ви весели празници!
  • Като че ли не е писано от съвременник, а от някой отпреди 150-200 години. Браво!
  • Така умело вплиташ харните старинни думи в тъканта на стихотворението, че гаче ли винаги си боравил с тях и при това с голям ищях! Поздравления за отличния отговор на предизвикателството, Асенчо! Гласувам с удоволствие!👍🥰Честит двоен празник, момче!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...