14.02.2023 г., 6:50

За либето похвално слово харно...

1.3K 7 6

За либето похвално слово харно

душата ми изрича в просветление.

Зорница в зараните лъчезарно

денят ми приютява със знамение.

 

Душата ми изрича в просветление

чрез писмената "вяра" и "любов" ,

и с упование благовещение

летата ми дарява с огън нов.

 

Чрез писмената вяра и любов

спохождат житието ми човешко,

и просби нямам, сещам само зов

от все сърцето в битието тежко.

 

Спохождат житието ми човешко

орисници и още хали бесни,

но пази ме от тъмното лудешко

на Богът ми заветите чудесни.

 

Орисници и още хали бесни

не ще да ме обаят в зло коварно,

че има в китните, уханни песни

за либето похвално слово харно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

3 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Георги! Бъди вдъхновен!
  • Безспорно тук давам втори глас в това предизвикателство, който май ще ми е и последно гласуване в него.
    На общия фон 2 творби изпъкват по моите разбирания и вече си ги отбелязах.
    Пожелавам успех.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви, Приятели! Бъдете вдъхновени! Пожелавам ви весели празници!
  • Като че ли не е писано от съвременник, а от някой отпреди 150-200 години. Браво!
  • Така умело вплиташ харните старинни думи в тъканта на стихотворението, че гаче ли винаги си боравил с тях и при това с голям ищях! Поздравления за отличния отговор на предизвикателството, Асенчо! Гласувам с удоволствие!👍🥰Честит двоен празник, момче!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...