За лятото
576
0
3
За лятото
Небето ме обсипва със жерава.
Неистово и лятото пече.
В дванадесет, щом слънцето застава
и пот безмилостно от всички ни тече.
Не е щастлива цялата природа.
Настръхнала от жегата мълчи.
О, скрил се е във къщите народа
и подир обеда затваря пак очи.
И селото сега е опустяло,
по улиците няма жив човек
Със блясък слънчев, като в огледало,
очите ми затваря този пек.
Главата сведе моята градина,
навеждат поглед крехките листа,
тела навеждат огъня да мине
и после да се радват на света.
25.06.2016гДрагойново
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Hekredel Todos los derechos reservados
