28 jul 2016, 21:15

За лятото 

  Poesía » Del paisaje
392 0 3

           За лятото

 

Небето ме обсипва със жерава.

Неистово и лятото  пече.

В дванадесет, щом слънцето застава

и пот безмилостно от всички ни тече.

 

Не е щастлива цялата природа.

Настръхнала от жегата мълчи.

О, скрил се е във къщите народа

и подир обеда  затваря пак очи.

 

И селото сега е опустяло,

по улиците няма жив човек

Със блясък слънчев, като в огледало,

очите  ми затваря този пек.

 

Главата сведе моята градина,

навеждат поглед крехките листа,

тела навеждат огъня да мине

и после да се радват на света.

 25.06.2016гДрагойново

© Hekredel Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??