23 jun 2009, 0:52

За любовта

  Poesía
857 1 9

 

Аз не просих очи, които плачат.

На мене ми стигат очите на мама.

Две клади ми трябват.

Или две ями.

 

Две чаши изпити до дъно -

горчиво, неспокойно вино -

с две къси присъди -

любов или изстрел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е едно от най-хубавите стихотворения за любовта, които съм чела някога! Изключителна сила, невероятно въздействие!
  • !!!
  • ...по един ред на всички... каса лимонада за децата и... вади Пурко кларнето и... свири- свири... Разплачи коравите сърца на плебса...
  • Категоричност!
    Мъжка поезия...

    Много ми хареса!
  • Прекрасно е! Зарадвай я старата - доведи И две блестящи очета да кажат: Майчице! Зем.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...