За любовта
Аз не просих очи, които плачат.
На мене ми стигат очите на мама.
Две клади ми трябват.
Или две ями.
Две чаши изпити до дъно -
горчиво, неспокойно вино -
с две къси присъди -
любов или изстрел.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Jun 23, 2009, 12:52 AM
Comments
Comments
-
Това е едно от най-хубавите стихотворения за любовта, които съм чела някога! Изключителна сила, невероятно въздействие! -
-
...по един ред на всички... каса лимонада за децата и... вади Пурко кларнето и... свири- свири... Разплачи коравите сърца на плебса... -
-
Прекрасно е! Зарадвай я старата - доведи И две блестящи очета да кажат: Майчице! Зем.
Editor's choice
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
