26 nov 2014, 22:26

За мафията в бяло

  Poesía » Civil
539 1 0


За мафията в бяло

Не мога в кожата си да се побера,
че мафията е в престилка бяла.
Не мога този срам да разбера,
та тя е  по петите ми  вървяла !

Аз доживях сега, до този срамен ден,
до тази гадна лекарска развала!
 От ужас аз дори съм вцепенен!
Къде на лекарите е морала?!

О, част от лекарите  в наши дни
си правят своя бакалия!
Изгубили са свойта съвест и мечти...
и с здравето ни въртят търговия!

Те газят клетвата на Хипокрит
и я разменят за мангизи!
Изнудванията, кога ще спрат,
и преправените епикризи?!

И вместо да преследват болестта,
те търсят само келепира,
за тия гафове сега скърбя 

и тая пошлост ме нервира!

О, колко се е деградирал този сват!
Щом лекувянето ни  не струва!
Аз чакам тия дейности да спрат,
и лекарите  пак да залекуват!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...