Очичките на мойта дъщеря
отново ме поглеждат навлажнени.
За майка и е и сега скръбта.
Ний мама чакаме със мойта Ени!
Прегръщам я! И малките ръце,
отвръщат ми с прегръдката си сладка...
До мене пърха малкото сърце,
кажи защо я няма мама, татко?!
И още повече се натъжим,
на двамата ни липсва наш`то маме!
Един друг двамата ний се тешим...
Прегръдката утеха пак ще стане! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse