За Мама

Очичките на мойта дъщеря
отново ме поглеждат навлажнени.
За майка и е  и сега скръбта.
Ний мама чакаме със  мойта  Ени!

Прегръщам я! И малките ръце,
отвръщат ми с прегръдката си сладка...
До мене пърха  малкото сърце,
кажи защо я няма мама, татко?!

И още повече се натъжим,
на двамата ни липсва наш`то маме!
Един друг  двамата ний се тешим...
Прегръдката утеха  пак ще  стане!

Очичките на мойта дъщеря
и моите очи са навлажнени...
Щом тъй я чакаме ще дойде тя...
Това е нашият девиз със Ени!