8 dic 2010, 16:28

За мечтите 

  Poesía
820 0 4

Какво ще кажеш? Мечтите са въздушни кули,

които вятърът отнася и потъват във забрава?

Мечтите са ненужни, безплодни и податливи на бури?

Мечтателят се лута, на реалността не се отдава?

 

Животът му е чужд и смисъл той в него не открива?

Животът го потиска и няма сили, за да го живее?

За реалността очите си затваря, сякаш парени са от коприва

и страхливец се нарича, щом се крие и линее?

 

Реалността за мене е безвкусна, твърда и сурова,

мечтите са приятни, топли, светли, мекота придават,

точно те ни дават сили, да кажа съм готова,

не я заместват, а напротив - с красота я озаряват.

 

Топлина разливат по студените ù жили

и в мрака ù блещукат, пътя ни посочват.

Със своята чистота на сърцето ни са мили

и да правят по-красиво бъдещето те започват.

© Лиза Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??