За мечтите
Какво ще кажеш? Мечтите са въздушни кули,
които вятърът отнася и потъват във забрава?
Мечтите са ненужни, безплодни и податливи на бури?
Мечтателят се лута, на реалността не се отдава?
Животът му е чужд и смисъл той в него не открива?
Животът го потиска и няма сили, за да го живее?
За реалността очите си затваря, сякаш парени са от коприва
и страхливец се нарича, щом се крие и линее?
Реалността за мене е безвкусна, твърда и сурова,
мечтите са приятни, топли, светли, мекота придават,
точно те ни дават сили, да кажа съм готова,
не я заместват, а напротив - с красота я озаряват.
Топлина разливат по студените ù жили
и в мрака ù блещукат, пътя ни посочват.
Със своята чистота на сърцето ни са мили
и да правят по-красиво бъдещето те започват.
© Лиза All rights reserved.
