15 nov 2007, 23:17

За мен

1.4K 0 10
Тези стихове са изповедта ми към живота,
грубия и безскрупулен свят на фалшивата светлина,
който ме смазва с тъга и мъка във всеки момент,
всичко е лъжа и нереални фантазии!

Всяка глътка въздух от този свят
те доближава до черната принцеса,
но тя ще почака още малко,
ще дойда при нея!

Но тя е красива! Ледена!
Просто е моята любов тя,
всякога би ми дошла на гости,
макар да ме вземе, тя ме обича!

Винаги е до мен! Със своя леден дъх!
Сложила ръка на гърдите ми!
Стискаща сърцето ми!
Което замръзва бавно и става буца лед!

От таз схватка изтича бавно животът ми,
но на кой му трябва самотник,
човек, забравен от света и бога,
ако умра, един по-малко!

Само да довърша с последни сили
тази черна изповед на един самотник!
Дано някой в забързания хаос на ежедневието
да погледне безжизнения труп!

Провесен на дърво в някоя градина,
виси тялото на самотника,
поне някой е поставил монета в ръката ми,
ще има с какво да платя на лодкаря!

Сбогувам се с теб, моя майко!
И със всички, който ме познават.
Лека ви нощ, господа съдници на живота ми,
грубияни, мерзавци...!

Вече от горе всичко е друго,
природата още по-красива,
но на фона на хората, тя е вечната,
нека тя ни съди!

За грешките ни, за всичко!

Не Дявола, който се разхожда след нас
сега и е на рамото на всеки,
мълви му лъжовни думи...
за пари, разкош и власт!

Дяволе, ела и при мен,
имам оферта към теб, да
погубиш любовта, ако може!






¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодор Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря за коментарите
  • Е, поезия? Какво е поезията? За мен това е поезия от висока класа, земляк. Най-силния аргумент в твоя полза постави пош (Таня Атанасова), която е спряла да чете заради "тъжното настроение" - поезията най-вече е настроение и емоция, а в творбата ти това го има и още как. Раздел "други" не знам за какво е, но определено не му е там мястото на едно поетическо произведение.
    Любовна? Припомнете си ботевото - "силно да любя и мразя", да сещате се, няма раздел "омразна" поезия, затова силните чувства отиват в любовната - нима това произведение да не описва любовта на лирическия герой към неговата "черна принцеса", поправете ме ако греша.
    Ако това е "опит, за "поезия" (цитирам Иванова (Ина), тогава наистина ми се иска да прочета малко истинска съвременна поезия, която може да ме развълнува по-опитно, моля.

    Поздрав
    П.П. Сенни, тази критика я направих не за да уязвя критикуващите, а за да ги накарам да се замислят върху качеството на произведението, което обсъждат.
  • Аз стигнах до средата и се отказах да чета.Не толкова заради самото стихотворение, а заради тъжното настроение, описано в него.
    "Дано някой в забързания хаос на ежедневието
    да погледне безжизнения труп!"-ето това ме отказа да продължа.Това е по скоро изповед, търсеща внимание.Това разбира се не е осъдимо
    Що се отнася до критиките, Тео, вслушай се в тях.Няма стил "самотници или самоубийци", но има стил "други"
  • Толкова е истинско, справил си се страхотно!!!6+
    Усмивки!
  • Критиката се прави не с цел, автора да бъде уязвен, а да се замисли върху качеството на произведението си.Не бива да има обидени, а трябва да се внимава и с правописа!!!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...