За мен
грубия и безскрупулен свят на фалшивата светлина,
който ме смазва с тъга и мъка във всеки момент,
всичко е лъжа и нереални фантазии!
Всяка глътка въздух от този свят
те доближава до черната принцеса,
но тя ще почака още малко,
ще дойда при нея!
Но тя е красива! Ледена!
Просто е моята любов тя,
всякога би ми дошла на гости,
макар да ме вземе, тя ме обича!
Винаги е до мен! Със своя леден дъх!
Сложила ръка на гърдите ми!
Стискаща сърцето ми!
Което замръзва бавно и става буца лед!
От таз схватка изтича бавно животът ми,
но на кой му трябва самотник,
човек, забравен от света и бога,
ако умра, един по-малко!
Само да довърша с последни сили
тази черна изповед на един самотник!
Дано някой в забързания хаос на ежедневието
да погледне безжизнения труп!
Провесен на дърво в някоя градина,
виси тялото на самотника,
поне някой е поставил монета в ръката ми,
ще има с какво да платя на лодкаря!
Сбогувам се с теб, моя майко!
И със всички, който ме познават.
Лека ви нощ, господа съдници на живота ми,
грубияни, мерзавци...!
Вече от горе всичко е друго,
природата още по-красива,
но на фона на хората, тя е вечната,
нека тя ни съди!
За грешките ни, за всичко!
Не Дявола, който се разхожда след нас
сега и е на рамото на всеки,
мълви му лъжовни думи...
за пари, разкош и власт!
Дяволе, ела и при мен,
имам оферта към теб, да
погубиш любовта, ако може!
© Теодор Илиев All rights reserved.
