ЗА МЕН

 
Навремето тя се разтапяше по мен,
не можеше да  диша без моите очи.
Сърцето й попаднало бе в моя плен,
със мене бяха свързани нейните мечти.
 
Натрапих се случайно в нейния живот
и взе тогаз, неволно - привързала се тя…
От малката пътечка до ширналия брод
зараждаше се бавно в нея любовта.
 
Треперех денонощно за нейните очички,
не смеех да изгàся огъня във тях.
А как ли бих оставил момичето самичко.
Тя е толкова наивна. Това ще бъде грях!
 
Усмивчицата малка за мене тя приготвяше,
щастието свое покриваше със срам.
Смехът й нежно–сладък, когато се кикотеше…
Аз стоя пред нея – тъй лош и голям!
 
Искрицата живот за мене тя поддържаше,
с готовност на тигрица говореше за мен.
Внимателна със мене беше тя - не бързаше.
Но нетърпеливост виждах в погледа сломен.
 

По ден й подарявах, а тя се примиряваше.

Способна беше да ме чака чак до гроб.

Понасяше всичко, дори и изневярата,

и всичко е трупала в сърчицето едно…

И когато оттам понечих да напусна,

разлях тези спомени, посяха се навред…

Последно сбогуване със нейните устни…

„Прощавай, мила Тони, сърцето ми е лед!!!”