УМОРИХ СЕ
ДА БЪДА ВИНОВНА,
УМОРИХ СЕ ДА БЪДА УДОБНА,
ДА РИСУВАМ ЗЕЛЕНО НЕБЕ,
ЧЕРВЕНА ТРЕВА И СЛЪНЦЕТО ЧЕРНО.
ДА СЪМ ВСЕ НЕЗАБЕЛЯЗАНА...
ДА НЕ МОГА ДА КАЖА ДУМАТА "НЕ",
ДА СЪМ НЯМА, ДА СЪМ НЯКЪДЕ ТАМ...
НО КЪДЕ?
ДА ЖИВЕЯ ЖИВОТА НА ДРУГИТЕ
И СЪДБИТЕ ИМ МОИ ДА БЪДАТ
В МОЙТО СЪРЦЕ И МОЯТА ДУША!
И КОГАТО НАЗАД СЕ ОБЪРНА,
ВЕЧЕ ЗНАЯ КАКВО ДА СИ КАЖА.
ЕДИН ЖИВОТ- НАРЕЧЕН
СТРАХ!
© Лина Иванова Todos los derechos reservados