19 dic 2006, 20:40

За мен

  Poesía
1.6K 0 4
Дори и жива
... се питам пак дали живея?!
И боря се, дори не знам
защо го правя и какво печеля.
Не спирам, вечно търся нещо...
Не виждам утре, бъдеще не виждам,
не виждам себе си дори...
а помня малкото момиче
с надежда, с толкова мечти.
Къде е то?! Коя съм аз?!
Не спирам да се питам,
от отговора се страхувам...
от смъртта и от живота -
измислен, ироничен,
несправедлив и нелогичен,
от самотата, от тъгата,
от болката и любовта,
от непознатото и красотата
... и всичко онова, наречено... съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...