19 dic 2006, 20:40

За мен

  Poesía
1.6K 0 4
Дори и жива
... се питам пак дали живея?!
И боря се, дори не знам
защо го правя и какво печеля.
Не спирам, вечно търся нещо...
Не виждам утре, бъдеще не виждам,
не виждам себе си дори...
а помня малкото момиче
с надежда, с толкова мечти.
Къде е то?! Коя съм аз?!
Не спирам да се питам,
от отговора се страхувам...
от смъртта и от живота -
измислен, ироничен,
несправедлив и нелогичен,
от самотата, от тъгата,
от болката и любовта,
от непознатото и красотата
... и всичко онова, наречено... съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роси Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...