19 дек. 2006 г., 20:40

За мен 

  Поэзия
1272 0 4
Дори и жива
... се питам пак дали живея?!
И боря се, дори не знам
защо го правя и какво печеля.
Не спирам, вечно търся нещо...
Не виждам утре, бъдеще не виждам,
не виждам себе си дори...
а помня малкото момиче
с надежда, с толкова мечти.
Къде е то?! Коя съм аз?!
Не спирам да се питам,
от отговора се страхувам...
от смъртта и от живота -
измислен, ироничен,
несправедлив и нелогичен,
от самотата, от тъгата,
от болката и любовта,
от непознатото и красотата
... и всичко онова, наречено... съдба.

© Роси Стефанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??