Последният ти пост, който прочетох,
от теб за мен ли беше го написала.
Или просто нещо общо за пореден ден.
По пътя небесен далеч от тук,
не бързай, не тръгвай - единствена!
Губя надежда. Мисля за теб.
Да можех да върна обратно минутите.
Да можех да направя друго.
Да бях направил друго.
Губя представа къде съм аз.
Губя представа какво правя аз.
Да можех да върна времето назад.
Искам отново да те изненадам.
Искам отново да ме мислиш, за онзи от преди.
Искам да бъда с теб.
Липсваш ми, къде си ти?
Липсваш ми, кажи ми?
Липсваш ми, пиши ми?
Такъв ли грях сторих аз?
Мълчанието ти да заслужа?
Отрицанието ти да получа?
Безразличието ти да е за мен...
© Николай Донов Todos los derechos reservados