За мен мислиш си

Дъжд заваля и свободата сбъдва чудесата ми.

По стъклата се композира мелодия и вятърът се усмихва.

С мислите си раждам стихове и вълнението ми са звездите.

Неочаквано ме прегръща топлина и за мен мислиш си.

Кръстосвам ръцете си в едно и романтичността ми се възхити.

Представях си обич незабравима и моментът ме стопли.

От снощи спомените ми за теб са идеални и прекрасни.

Красотата на усещанията ми целува нежността и мечтае.

Нямам мисли за страхове от самота нараняваща ме.

Щастието е близката ми приятелка и се влюбва в настроението ми.

Тялото, кожата, сърцето, очакванията и желанията ми

на спокойствието се отдават, танцуват с удоволствието - вълшебство.

                                                                                                                                      За Пламен

                                                                                                                                          Г.Ф.Т