14 мая 2010 г., 16:03

За мен мислиш си

1.2K 0 1

Дъжд заваля и свободата сбъдва чудесата ми.

По стъклата се композира мелодия и вятърът се усмихва.

С мислите си раждам стихове и вълнението ми са звездите.

Неочаквано ме прегръща топлина и за мен мислиш си.

 

Кръстосвам ръцете си в едно и романтичността ми се възхити.

Представях си обич незабравима и моментът ме стопли.

От снощи спомените ми за теб са идеални и прекрасни.

Красотата на усещанията ми целува нежността и мечтае.

 

Нямам мисли за страхове от самота нараняваща ме.

Щастието е близката ми приятелка и се влюбва в настроението ми.

Тялото, кожата, сърцето, очакванията и желанията ми

на спокойствието се отдават, танцуват с удоволствието - вълшебство.

 

 

                                                                                                                                      За Пламен

                                                                                                                                          Г.Ф.Т

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Табаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...