Дъжд заваля и свободата сбъдва чудесата ми.
По стъклата се композира мелодия и вятърът се усмихва.
С мислите си раждам стихове и вълнението ми са звездите.
Неочаквано ме прегръща топлина и за мен мислиш си.
Кръстосвам ръцете си в едно и романтичността ми се възхити.
Представях си обич незабравима и моментът ме стопли.
От снощи спомените ми за теб са идеални и прекрасни.
Красотата на усещанията ми целува нежността и мечтае.
Нямам мисли за страхове от самота нараняваща ме.
Щастието е близката ми приятелка и се влюбва в настроението ми.
Тялото, кожата, сърцето, очакванията и желанията ми
на спокойствието се отдават, танцуват с удоволствието - вълшебство.
За Пламен
Г.Ф.Т
© Георги Табаков All rights reserved.