За мен си пак онази същата
За мен си пак онази същата,
която ме целуна в полунощ,
когато зимата намръщена
твърдеше минусово, че съм лош.
Една сълза със топла длан изтри,
преди да се превърне в кубче лед
и с две очи зелени ме дари,
у мен родили не един куплет...
За мен си пак онази същата -
различно нежна, и любов, и грях.
Едно очаквано завръщане
на всичко дето съм, и дето бях...
И не с тревогата на птиците
криле размахва днес денят ми сив -
две валерианови зеници
логично ми напомнят, че съм жив...
За мен си пак онази същата
и същата ще си останеш пак,
дори когато погледът ми свърши
и легне върху мене вечен мрак.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
