May 26, 2013, 2:50 PM

За мен си пак онази същата

  Poetry
1.4K 0 20
За мен си пак онази същата,
която ме целуна в полунощ,
когато зимата намръщена
твърдеше минусово, че съм лош.

Една сълза със топла длан изтри,
преди да се превърне в кубче лед
и с две очи зелени ме дари,
у мен родили не един куплет...

За мен си пак онази същата -
различно нежна, и любов, и грях.
Едно очаквано завръщане
на всичко дето съм, и дето бях...

И не с тревогата на птиците
криле размахва днес денят ми сив -
две валерианови зеници
логично ми напомнят, че съм жив...

За мен си пак онази същата
и същата ще си останеш пак,
дори когато погледът ми свърши
и легне върху мене вечен мрак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Създава такава атмосфера, която подсказва, че няма място за трети. Харесах
  • Поздрав за стиха
  • Оооооооо благодарна съм ти! Ако не беше коментирал мое стихо, нямаше да те срещна може би. Не съм те намерила до сега, а е било сериозен пропуск!!! Само да те питам - коя земна сила ти е дала такъв дар-слово...звучиш нереално перфектно! Поклон!
  • Както винаги много издържан и прочувствен стих. За мен беше удоволствие, че се отбих.
  • Хубавото си е хубаво! Браво, Митко! Поздравления за стихосбирката

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...