May 26, 2013, 2:50 PM

За мен си пак онази същата 

  Poetry
1176 0 20
За мен си пак онази същата,
която ме целуна в полунощ,
когато зимата намръщена
твърдеше минусово, че съм лош.

Една сълза със топла длан изтри,
преди да се превърне в кубче лед
и с две очи зелени ме дари,
у мен родили не един куплет...

За мен си пак онази същата -
различно нежна, и любов, и грях.
Едно очаквано завръщане
на всичко дето съм, и дето бях...

И не с тревогата на птиците
криле размахва днес денят ми сив -
две валерианови зеници
логично ми напомнят, че съм жив...

За мен си пак онази същата
и същата ще си останеш пак,
дори когато погледът ми свърши
и легне върху мене вечен мрак.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??