За младостта и старостта

13 may 2016, 23:38

Poesía » Otra

1788 0 2

Отминаха дните на жадни целувки

и вечери нежни на страстна любов.

Далечни ни бяха и всички преструвки,

играта на думи със привкус на лов.

Замесвахме често и други в проблема:

мечтаехме даже за чуждо легло.

Игрите любовни си бяха мехлема

за вечното земно човешко тегло.

Във златната старост с коси побелели

изглеждаме мъдри от всички страни.

Със спомен за младост и всичко видели,

в телата ни топли се раждат слани.

Горчивото вино отдавна изпихме

и няма от него най-малка следа.

Душите си вече със миро измихме

и свикнахме, божем, с домашна среда.

И няма интимност, но Обич остана

във старите - моя и твоя - души.

И дружба взаимна на двама пристана,

и никой не може сега да греши.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.