За младостта и старостта
Отминаха дните на жадни целувки
и вечери нежни на страстна любов.
Далечни ни бяха и всички преструвки,
играта на думи със привкус на лов.
Замесвахме често и други в проблема:
мечтаехме даже за чуждо легло.
Игрите любовни си бяха мехлема
за вечното земно човешко тегло.
Във златната старост с коси побелели
изглеждаме мъдри от всички страни.
Със спомен за младост и всичко видели,
в телата ни топли се раждат слани.
Горчивото вино отдавна изпихме
и няма от него най-малка следа.
Душите си вече със миро измихме
и свикнахме, божем, с домашна среда.
И няма интимност, но Обич остана
във старите - моя и твоя - души.
И дружба взаимна на двама пристана,
и никой не може сега да греши.
© Никола Апостолов All rights reserved.
