28 jun 2008, 10:45

За моя клас

  Poesía
1.1K 0 2

Вече 12 години се знаем

и истината трябва да признаем,

че ще се разделяме сега,

ще тръгнем сами по света.

Бяхме нехайни и бяхме добри...

За прошка молим всички учители -

простете за всички бели,

за всички побелели коси.

Вижте стаята класна - 

тя е пуста и празна.

В душата ти нахлува мрак,

че няма отново да прекрачиш нейния праг.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Милоо какво ще правя без теб като завършим. ОБИЧКАМ ТЕ !!!
  • Сина ми премина през тези 12 класа, усещах носталгията му, както всеки един от нас, но...
    живота е пред вас, радвайте му се.
    И само вие ще решите дали " Пак ще се срещнем след 10 години"!
    Успех!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...