За пореден път заставам пред белия лист,
Той, единствен, ме чака,
Готов да чуе и види дори и за миг
Част от душата ми, която все страда.
Уви, не намирам желание аз
Да споделям другиму мъките си житейски.
С тъга се обръщам и днес,
Пред белия лист дето тука ме чака,
За негова жалост, уви, той няма как да стане и да избяга,
Да бяга с все сили дорде сили веч няма,
Да стигне далеч, по-далеч,
ако може, ...