За пореден път заставам пред белия лист,
Той, единствен, ме чака,
Готов да чуе и види дори и за миг
Част от душата ми, която все страда.
Уви, не намирам желание аз
Да споделям другиму мъките си житейски.
С тъга се обръщам и днес,
Пред белия лист дето тука ме чака,
За негова жалост, уви, той няма как да стане и да избяга,
Да бяга с все сили дорде сили веч няма,
Да стигне далеч, по-далеч,
ако може,
Само и единствено с цел от мен да избяга.
© Мирела All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
