За моята лейди
Девойка млада и красива,
с коса като на самодива,
ме срещна вчера ей така,
и виж - обърна се света.
Яви се нещо вътре в мене
и почна тихичко да стене,
а този стон е вече вик,
божествен и откраднат миг.
Поисках аз във гръд гореща,
да легна и да чуя нещо.
Да чуя меден глас в зората,
за изгрева и за росата,
как жарко слънцето препича,
как капка пот по тялото се стича.
До нощното небе с звездите вечни,
да слушам сладките й песни.
Поисках нежната ръка,
да гали моята глава,
чело неравно, устни страстни,
очите - пламнали и властни,
които от дъгата цвят са взели,
цветът - преплетен във къдели.
Ръка в ръката се допира,
усетихме във нас всемира.
Това е нещото, което
изпълва с топлина сърцето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Стойчев Todos los derechos reservados
