ЗА МЪЧЕНИКА
И НЕГОВАТА КЛИКА

В моята поема
аз ще атакувам
забранена тема
и ще критикувам
моралните устои
на нейните герои.
Ще вдигна тук въпрос
за фирма много стара,
използваща за коз
наивната ни вяра.
Машина за пари,
създадена тогаз
во веки да цари
и има вечна власт.

В живота си човека
осъден е да страда,
вървейки по пътека,
минаваща през ада,
която уж го води
към райските градини,
затуй безстрашно ходи,
готов да я измине.
Но кривне ли веднъж,
ще вечно да гори
(жена или пък мъж,
дете да е дори).
Така е според бога,
но да мълча не мога,
та просто ми се струва,
че той не съществува.

Факт безспорен е, че 
двайсет века вече
милиони хора,
търсейки опора,
сляпо се осланят,
вярват и се кланят
на нещо невидимо,
до днес необяснимо,
нарочено за бог
от някакъв „пророк".
Понеже не разбират,
дори не подозират
дали е истина
или измислена
добре легенда стара,
целяща да прокара
някаква идея
в древната Юдея.
После украсявана,
стилно подобрявана
с цел една - прославяне
и обожествяване.
Таз идея щяла
да остане вяла,
но била голяма
гибелната драма.
Кой ли не би бил
него съжалил?
Няма драма по-велика
от смъртта на мъченика.
И така романа
най-продаван стана,
а на автора със вкус
ще му пиша шест със плюс.
Най-добрият разказвач
и перфектен познавач
на човешката природа,
психиката на народа,
а и без проблем разбира,
че това ще се котира.
Трагичната кончина
е след това причина
за обединение
на ново течение,
с голямо постоянство,
на име християнство.
И после туй течение
внезапно се побърква -
създава учреждение
с познато име - църква.
Била е наложителна
и даже задължителна
такава институция
за бърза екзекуция
на ярост и агресии,
бунтове, ексцесии,
та в мирови мащаб
да стане всеки раб.
Няма тук съмнение,
тяхното прищение
задава други ход
на нашия живот.
Тази църква „божа"
много лесно може
да манипулира
и да контролира,
ползвайки отварата
„силата на вярата".
Векове наред
„въдворява ред"
със средства всевъзможни
(понякога безбожни)
и се успокоява
със мисълта за права.
Тука пример даже
аз ще ви покажа:
Светата инквизиция.
Подобно на милиция
от Живковото време
не може да приеме,
че за всеки е типично
да е с мислене различно.
Щом не стане католик,
следва да е еретик,
получаващ за „награда"
меч, въже или пък клада.
Дори една жена
в онези времена,
герой за свойте хора,
са тикнали в затвора
и безпричинно били,
а после изгорили,
защото често чувала
и може би сънувала
забранения тогаз
„пътеводен божи глас",
който я повел напред
към победите безчет
и ù дал гаранция
за свободна Франция.
Правилото строго
е било, че бога
единствено говори
на „божиите хора" -
от него избирани
и оторизирани
да предават сходно
словото господно.
Дали той им казва
кой ще се наказва?
Пак ли той им казва
кой ще се помазва?
Нали прощавал всичко
всевиждащият чичко?
Нали обичал всички -
животни, хора, птички,
обичал да твори -
защо да ги гори?
питам се тогава
дали той решава
делото жестоко,
гледащ от високо
или тези долу
го играят соло?
Измислят канони,
(уж божи закони),
като предполагат,
че те ще спомагат
за по-добър живот
на техния синод.
И даже без да просят
набожните им носят
дарове специални,
само материални -
вино, сладки пити
(всякакви чешити),
а отделно пък се плаща,
щом кандилото разклащат,
щом водата „осветяват"
и дечицата кръщават.
Сигурно за туй учител
им е бил Йоан Кръстител?
Снимки да направиш тоже
плаща се на дедо боже.
Опа! Ще ме извините.
Не отиват там парите,
а в дълбоките джобове
на дебелите попове.
Ако спазват всички пости,
трябва да са кожа с кости,
ала виждате сами,
че въпросните лами
са изпружили шкембета,
като коледни прасета.
(Туй сравнение, се види,
доста хора ще обиди,
ала всеки ще признае,
че в действителност така е).
Тези явни паразити,
векове удобно скрити
под раса и в манастири,
на скали и зад баири,
си живуркат най-спокойно
(според тях дори достойно)
на гърба на обществото,
а това е тъй, защото
всички вярват, че един
е изпратен божи син,
който имал ясна схема
и идея да прокара,
как ще се реши проблема
със човешката поквара.
Те умело се възползват,
като вярата използват,
получавайки веднага
стопроцентова облага.
Първият откъснат плод -
власт над целия народ.
Пищни угощения
с църковни дарения,
условия изгодни,
вода не пият потни,
леглата им удобни
и още тем подобни.
За да трай енориаша,
трябва с нещо да се сплаши,
затова е и позната
притчата за сатаната.
Тъй се движи всичко гладко,
или казано накратко:
щом насреща им стоиш,
в адски мъки ще гориш.
Но на дявола на бича
няма да те пращат те -
оня, дето те обича,
ще пешкира опере.
Със ръката на сърцето
и от другите злини
ще измият си ръцете,
да ги никой тях вини.

Изводът един е тук:
Няма божия намеса.
Не решава никой друг,
значи отговорни те са.
Тези "божи наместници" -
епископи, свещеници
и всички проповедници,
са несъмнено грешници.
Отвръщат с лицемерие
на хорското доверие.
Използват те свободно,
че дело е господно
горенето на клада
и пращането в ада
от онзи, що е сочен
за мил и непорочен,
изпълнен със любов
и винаги готов
да болката спести
и всичко да прости.
Сред тези лицемери
все пак ще се намери
някой с убеждение,
че това учение
е кратката пътека
към сила у човека,
която ще изкара
онази лоша жара
и нейното место
ще вземе го добро.
Такива люде, жалко,
останали са малко.
Минава им деня
в стремеж да променят
ужасната проказа
от злоба и омраза,
преследвайки целта
да властва любовта
и надлъж и шир
да царува мир.

Милиарди по Земята
имат нужда от промяна.
Нека тази кауза свята
бъде скорошно прозряна!

Накрая вложих оптимизъм
да види всекиго от вас,
че има още хуманизъм
и от заблудата излаз.