Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
1 may 2013, 10:32

За мъката

  Poesía » Civil
585 0 2

Каква е Истината
на живота?
Зародишът на семето
къде е? 
Нима за кръста тежък
на Голгота
Човекът е създаден
да живее.

На Мъката
гнездото е Човека.
Без нея в нас
сърцето ни пустее.
О, там е, там е
нейната пътека.
Без мъка може ли
да се живее!?

Тежи ни тя
като оловено небе.
И в шепите си
все ни задушава.
Най-нагло
жизнените сокове
краде.
На никого
и нищо
не прощава...

Но все пак  имаше
и хубави минути,
когато Слънцето
в небето грее.
Молбите ни
за щастие са
чути!
О, има за какво
да се живее!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0