За мъката

1 мая 2013 г., 10:32

Поэзия » Гражданская

452 0 2

Каква е Истината
на живота?
Зародишът на семето
къде е?
Нима за кръста тежък
на Голгота
Човекът е създаден
да живее.

На Мъката
гнездото е Човека.
Без нея в нас
сърцето ни пустее.
О, там е, там е
нейната пътека.
Без мъка може ли
да се живее!?

Тежи ни тя
като оловено небе.
И в шепите си
все ни задушава.
Най-нагло
жизнените сокове
краде.
На никого
и нищо
не прощава...

Но все пак имаше
и хубави минути,
когато Слънцето
в небето грее.
Молбите ни
за щастие са
чути!
О, има за какво
да се живее!

За мъката

Свързани произведения

Комментарии

Предложения