За мъката човешка
Не мисля, че това е грешка
във този свят и див, и тих
да ваеш мъката човешка
"в картина, музика и стих"*
Че тук, където си живееш,
самата мъка е фетиш.
А ти, човече, го умееш
след туй от радост да цъфтиш.
Човекът в мъка се познава
и в нея винаги гори.
И той за радостта узнава,
когато тя го озари.
Че мъкта те отрезвява
и е чистилище дори.
Че тя сълзите си развява
и във душата ти гори.
Че с мъка всичко се постига
и тя е твой градивен лост.
А радостта след туй пристига
по временния въжен мост.
-------
*Цитата е от "Самолечение" на Елица Ангелова.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Мъката - градивен лост... И повдигаш духа...
-
Много мъдрост има в стиха ти, Колич.
Който преодолее мъката си, отваря път за радостта...
Благодаря за цитата!
-
Живот е то:Невинен и виновен
ту за тъгата, ту за радостта.
И за албума съхраняващ спомени
от детството та чак до старостта. -
"Човекът в мъка се познава" Поздрав!
-
Мъката и радостта-ръка за ръка-стихът ти звучи като ода...Поздрави и Честит празник!
-
Благодаря, Приятели!Честит Празник на всички!
Желая ви хубава празнична вечер! -
"Човекът в мъка се познава" - чудесно казано и е вярно!
Тази мисъл украсява цялото ти хубаво стихотворение, Никола.
Тя е неговата сияйна поетична брошка.
Майсторско изпълнение в една жанрово определяща се - философска лирика. Поздравление и светъл празник! -
Редуват се нощи и дни, както се редуват радост и болка.
Ти майсторски умееш да се превъплъщаваш, Никола!
Поздрав и приятна вечер! -
Да, без мъката не бихме оценили щастието. Прекрасен стих!
Поздрави, Никола!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Радвам се на вашето посещение,коментарите и оценките!
Бъдете щастливи и ви желая хубав ден.Поздрави от мен!