За мъката човешка
Не мисля, че това е грешка
във този свят и див, и тих
да ваеш мъката човешка
"в картина, музика и стих"*
Че тук, където си живееш,
самата мъка е фетиш.
А ти, човече, го умееш
след туй от радост да цъфтиш.
Човекът в мъка се познава
и в нея винаги гори.
И той за радостта узнава,
когато тя го озари.
Че мъкта те отрезвява
и е чистилище дори.
Че тя сълзите си развява
и във душата ти гори.
Че с мъка всичко се постига
и тя е твой градивен лост.
А радостта след туй пристига
по временния въжен мост.
-------
*Цитата е от "Самолечение" на Елица Ангелова.
© Никола Апостолов All rights reserved.
