3 oct 2007, 23:17

За надеждата 

  Poesía
733 0 6
Имам нужда, Надежда, от теб!
Прости ми за всяка насмешка,
прости ми за всеки куплет,
във който твърдях, че си грешка.

Имам нужда от теб аз сега,
но и утре, завинаги даже,
че не мога да бъда сама,
а без тебе светът ще ме смаже!

Всяка болка ми носи вина.
След всяко падане аз те отричах
и те губех със всяка сълза.
Но, Надежда, аз пак те обичах...

Върни се при мене сега
и вече няма от тебе да бягам.
Ти си в края на всяка игра
и начало на ново залагане.

Ти завърташ оста на света
и помагаш за всяко откритие.
Върни ми сега Любовта
и със нея върни се
завинаги!

© Горяна Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??